Шипоопашата костенурка
Шипоопашатата костенурка е влечуго, един от четирите европейски представители на семейството на Сухоземните костенурки.Разпространена е в Южна Европа – Пиренейския, Апенинския и Балканския полуостров, с изключение на някои области в Хърватия,Сърбия,Босна и Херцеговина.Среща се и на Балеарските острови, Корсика, Сицилия, Сардиния и Малта, като се смята, че на тези места е била изкуствено пренесена още в древността.В България се среща подвидът източна шипоопашата костенурка.Тя е разпространена в цялата страна (до 1400 метра надморска височина) с изключение на Добруджа, и високите полета и планини в Западна България.Рядко се среща и в Тракийската низина, а причината е интензивното земеделие и изменението на ландшафта. Шипоопашатата костенурка обитава нископланински и хълмисти райони, обраснали с храсти, и ниски разредени гори.
Достига до 3-4 килограма, а на дължина до 36см, но най-често е м/у 20-25 см.Активна е през целият ден.През пролетта и есента е активна почти целодневно, а през най-горещите месеци само сутрин и привечер.Храни се предимно с растителна храна, окапали плодове(черници,дренки,джанки).Също така яде мекотели и други безгръбначни животни(червеи и др.)
Копулацията е най-често през април-май, но понякога е от края на юли до август и септември.Женската снася 2 или 3 пъти от 2 до 3 яйца, които заравя в дупки в земята, на склонове с южно изложение.Дупките са с дълбочина от 30 до 90см.Яйцата са продълговати, малко по-издължени от тези на шипобедрената костенурка.Малките се излюпват от 100 до 120дни.
Шипоопашатата костенурка, пусната в неподходящи за тях местообитания са осъдени на бавна смърт от недохранване или измръзване през зимата.Тя е много подобна на шипобедрената костенурка, която също се среща в България.Шипоопашатата костенурка е защитен вид.Основните причини за намаляването на популацията на вида са интензивното земеделие, намаляването на горите и улавянето й от хората.Основната причина поради, която се ловят, е поверието, че кръвта им помага при лечението на рак,левкемия и други тежки болести.Доказано е обаче, не само че кръвта няма никакви лечебни свойства, а понякога може да причини други.
Достига до 3-4 килограма, а на дължина до 36см, но най-често е м/у 20-25 см.Активна е през целият ден.През пролетта и есента е активна почти целодневно, а през най-горещите месеци само сутрин и привечер.Храни се предимно с растителна храна, окапали плодове(черници,дренки,джанки).Също така яде мекотели и други безгръбначни животни(червеи и др.)
Копулацията е най-често през април-май, но понякога е от края на юли до август и септември.Женската снася 2 или 3 пъти от 2 до 3 яйца, които заравя в дупки в земята, на склонове с южно изложение.Дупките са с дълбочина от 30 до 90см.Яйцата са продълговати, малко по-издължени от тези на шипобедрената костенурка.Малките се излюпват от 100 до 120дни.
Шипоопашатата костенурка, пусната в неподходящи за тях местообитания са осъдени на бавна смърт от недохранване или измръзване през зимата.Тя е много подобна на шипобедрената костенурка, която също се среща в България.Шипоопашатата костенурка е защитен вид.Основните причини за намаляването на популацията на вида са интензивното земеделие, намаляването на горите и улавянето й от хората.Основната причина поради, която се ловят, е поверието, че кръвта им помага при лечението на рак,левкемия и други тежки болести.Доказано е обаче, не само че кръвта няма никакви лечебни свойства, а понякога може да причини други.